26юни
2015
0

26 ЮНИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С НАРКОМАНИИТЕ

l

Отново е 26 юни! Той ни напомня, че никога не е достатъчно това, което говорим и вършим, за да помогнем на изпадналия в такава беда! Подсеща ни, че превантивната ни работа трябва да е ежедневие, за да не пропуснем мига на колебание у децата си. На този ден хората по света изразяват активната си позиция и съпричастност в борбата с наркотиците. Наркотиците „проникват“ навсякъде и никой, независимо от социалния си статус, образование, материална задоволеност или нищета, не е предпазен от сблъсък с тях.
Повечето хора не приемат наркотични вещества. Но тези, които го правят, рискуват да станат зависими от тях и да се превърнат в наркомани. Важно е да се знае, че наркоманията е болестно състояние, предизвикано от взаимодействието на организма с психоактивното вещество /дрогата/, в резултат на което той изпитва непреодолима потребност за постоянен или периодичен прием на веществото
В резултат на злоупотребата се създава ЗАВИСИМОСТ, при която се наблюдават следните разстройства :
– Психични – повишена раздразнителност и нервност, разсеяност и невъзможност за концентриране на вниманието, отслабване на паметта, промяна във волята /засилена по отношение на набавянето или приемането на дрогата, и отслабена – за всичко останало/ и др.;
– Телесни – увреждания на нервната система, бъбреците, черния дроб, ендокринно – половата система, кожата, косата, ноктите, зъбите, упорито безсъние, загуба на сили, запек или диария, отклонения в менструалния цикъл при момичетата и др.
– Поведенчески – груби нарушения в дневния режим, бягство от учебна и трудова дейност, кражби, загуба на старата приятелска среда и „попадането“ в среда на наркомани.
При злоупотребата с наркотични вещества се наблюдават и следните състояния :
-Абстиненция – комплекс от разстройства на организма /спазми и болки в мускулите, изпотяване, треперене, редуване на топли и студени вълни, болки в ставите, кръста и костите, напрежение, тревожност, мъчително безсъние или кошмарни сънища и др./, които изчезват, макар и временно, след поредното приемане на наркотика
-Толеранс – привикване на организма към даден наркотик /след многократна употреба/, поради което е необходимо увеличаване на дозата му, с цел постигане на желаното въздействие.
Докосването до наркотиците поне веднъж в живота на младия човек е сериозен повод за загриженост. Друга обезпокоителна тенденция е все по – ранната възраст при първа употреба. Родителите трябва да знаят за опасностите от употребата на наркотици, за да предпазят своите деца, тъй като профилактиката е по-доброто решение от лечението. Много често те са последните, които научават, че детето им използва наркотични вещества. В забързаният темп на съвременния живот до голяма степен това се дължи на нарушеното общуване в семейството.
Опасно грешат родителите, които :
– мислят, че наркотиците са привилегия само за „лошите“ деца, а не и за собствените;
– тормозят и малтретират детето си при съмнение, че то проявява интерес или вече посяга към дрогата;
– изнасят дълги и скучни лекции по проблема;
– проявяват склонност да проповядват, като изтъкват себе си – колко този порок им е чужд;
– системно плашат децата си с ужасяващи, пресилени истории, свързани с консумация на дрога;
– не предприемат нищо, защото, видите ли : „Моето дете взема само марихуана, но не и хероин“;
– забравят, че алтернатива на дрогата може да бъде някакво друго /но не натрапено/ любимо занимание.
Съществуват различни стилове на възпитание : едни, които гарантират по-голяма сигурност, и други, които понякога могат да провокират консумацията на дрога. Успешното възпитание включва подкрепа на положителните качества и начини на поведение на подрастващите, които правят първите си стъпки към света и търсят своята идентичност.
Ако всички хора узнаят истината за наркотиците, те ще разберат, че светът без дрога дарява живот и е най – хубавото място за живеене.

ПРИЗНАЦИ И СИМПТОМИ ПРИ УПОТРЕБА НА НАРКОТИЦИ
Обикновено не се наблюдават достатъчно ясни признаци и симптоми при употребата на наркотици. Това в много случаи затруднява ранното разпознаване на употребяващите наркотици.

Външни признаци:
• неестествено разширени или свити зеници;
• зачервени или потъмнели очи;
• забавен и неразбираем говор;
• състояние на опиянение без мирис на алкохол;
• потиснатост или свръхактивност;

Сигурни белези:
• следи от убождане;
• тръбички от хартия или станиол;
• малки лъжички, капсули, шишенца, тръбички, таблетки, прахчета (с неизвестно съдържание);

Изменения в поведението:
• загуба на амбиции и интерес към бъдещето;
• чести отсъствия от къщи и бягство от училище;
• известна тайнственост в поведението;
• честа и рязка смяна в настроението;
• промяна в състава на приятелите и познатите;
• свръхчувствителност към критика, немотивирана агресивност;
• чести и необясними телефонни разговори;
• зачестяващи искания за пари или поява на суми с неясен произход;
• липса на малки и скъпи предмети от дома (бижута, дрехи, книги и др.)
• влошаване на здравето и физическото състояние.

Ще помогнем на нашите деца да се изградят като личности, способни да отстояват себе си и да не посягат към дрогата:
• Ако сме по – толерантни те ще се научат да бъдат търпеливи.
• Ако им вдъхваме кураж те ще се научат да бъдат уверени.
• Ако получават похвала те ще научат какво е благодарност.
• Ако срещат одобрение те ще научат да харесват себе си.
• Ако се отнасяме към тях с благосклонност те ще се научат да търсят любовта в света.
• Ако получават признание те ще се научат да следват целта си.
• Ако живеят сред честност и почтеност те ще се научат какво е истина и справедливост.
• Ако живеят в сигурност те ще се научат да вярват в себе си и в хората.

ЗАПОМНЕТЕ!
Наркотикът не се пробва, той се започва!
Обичта и доверието са най-хубавото нещо, но не са достатъчни, за да опазим децата си. Най – важното е в крехката възраст на пубертета и трудните тийнейджърски години да им помогнем да се научат да казват „НЕ“! Като чувствителни радари трябва да улавяме всяка индикация за промяна в тях.

Да не пропускаме да гледаме в очите им и да разчитаме правилно написаното там.
Да познаваме приятелите им, интересите им, вкусовете им.
Деликатно да ги насочваме към добрите избори /спорт, туризъм, компютри, изкуство и какво ли още не/, като ги оставим да ги направят сами.
Да успеем да ги убедим, че всички решения за техния живот и бъдеще са в техните ръце и че винаги могат да разчитат на нас.

Най-хубавото място за живеене e светът без дрога!
Източник: http://www.rzi-yambol.org/Document/Zdravna%20Prosveta/26%20%D0%AE%D0%9D%D0%98-narkomanii.doc