• Call : тел. 0885 90 94 94; тел. 0886 40 53 53
01мар
2015
0
честита баба марта

Баба Марта

Първи март е един от най – любимите празници на малки и големи. С него поставяме символичното начало на пролетта и прераждането на природата.

Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са многобройни. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата й братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата, не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото й замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

В миналото българите вярвали, че когато Баба Марта се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се – задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно за това огромна част от традициите и обичаите, свързни с този ден и месеца като цяло, са посветени на умилостивяването на Баба Марта. Поверието гласи, че на 1-ви март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червени чорапи и червена зaбрадка.

Мартеници правят жените преди празника. По традицията, мартениците връзвали на ръцете, краката, шията, кръста и горната част на облеклото. Мартениците ги носят на тялото в продължение на три, девет и до 25 дни. После ги свалят и ги скриват под камък, закачат ги на плодно дърво в двора, хвърлят в реката или ги хвърлят на покрива на къщата.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. Мартениците се слагат на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. Носят се определен период от време който е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Често мартеници се носят докато не се види първата пролетна птица или понякога змия. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво или я слагат под камък. Скривайки мартеницата под камък, на следващия ден може да се гледа и предрича за плодовитостта на добитъка. Според легендите на Пиринският край, останалите на мартеницата насекоми са към успех в отглеждането на едър рогат добитък, при което се смята, че мравките на мартеницата означават много кози и овце, калинките – едър рогат добитък, паяка – отглеждане на магарета. По същия начин (чрез присъствието върху мартеницата на насекоми, сламки и т.н.) момичета, гледат за брак.