• Call : тел. 0885 90 94 94; тел. 0885 40 53 53
10дек
2014
0
1

Да помогнем на агресивните деца

Детската агресия е проблем, който не бива да се пренебрегва. Мнението, че тя е временно явление, което ще отмине, е погрешно. Неглижирането на ситуацията от страна на родителите само задълбочава проблемното поведение на детето. Трябва да знаете, че агресията не е нищо друго освен отчаян призив за внимание и сигнал за пропуски в общуването с детето. Научете как да помогнем на детето си да се раздели с агресията.
Ето някои начини да помогнете на детето си, ако то е агресивно, враждебно или има такива прояви. Те, разбира се, не отменят нуждата от консултация със специалист и провеждане на терапия.
Предложете положителен модел за подражание!
Ясно е, че, ако самите вие подхождате с гняв и агресия към ситуациите, и детето ви ще трансферира този модел на поведение, т.е. ще ви подражава – и с добрите, и с лошите ви черти. Затова е важно, още докато детето е малко, да му предложите правилната посока и да я следвате заедно.
Огледайте се наоколо!
Огледайте дома си и помислете как се чувства детето ви в него. Има ли достатъчно пространство за игра, за учене, за забавления? Има ли лично пространство? Ние възрастните знаем колко важно е то за баланса на човек.
Вгледайте се в себе си!
Задайте си въпроса: „Добър родител ли съм?” и отговорете честно. Много е важно да осъзнаете, че за проблемите на децата вина имат родителите, училището, средата, но не и децата. Те са последните, които трябва да бъдат обвинявани. А често правим именно това. Концентрирайте се над себе си и потърсете грешките в подхода си към детето. Поправете се, веднага ще видите промяна и у малчугана.
Работете над контрола на емоциите!couriermail.com_.au_
Колкото се може по-рано е добре да обясните просто на детето си, че човек изпитва различни чувства – редом с радостта има и тъга, нещастие, гняв, раздразнение. Това са чувства, които не бива да се неглижират и задържат, но и не бива да се абсолютизират, т.е те трябва да отминат по естествен път без човек да се задълбава твърде много в тях. Често нещата, които ни разгневяват, са незначителни и не заслужават нашите нерви. По-важни са любовта, отношенията ни с близките, за тях трябва истински да се тревожим. Предайте това позитивно мислене и на детето си и му внушете да бъде „над” нещата, да контролира емоциите си и да не задържа лошото в себе си.00011611
Никога не отговаряйте на агресията с агресия!
Така няма да постигнете нищо, а само ще задълбочите проблема и ще препотвърдите вече изградената у детето идея, че чрез агресия се решават проблемите между хората. Дори и да се ядосате, не го показвайте, вдишайте дълбоко и овладейте гнева си.
Разговаряйте с детето!
Дори и в началото да ви отхвърля, бъдете търпеливи. Може би онова, което сте загубили по пътя на времето, е връзката с детето си и именно нейната липса предизвиква агресия. Бъдете приятел с детето си.
Измислете си правила!
Целенасочено работете в посока овладяване на агресията. Изобретете семейни правила, например – никой няма право да повишава глас, никой няма право да хвърля предмети, не се бием помежду си, а само се прегръщаме, никой няма право да обижда другите членове на семейството и т.н. За да имат ефект тези правила, спазвайте ги без никакво изключение. Ако се нарушат, приложете наказание, и то не само спрямо детето, но и спрямо себе си, ако е необходимо.
Не се страхувайте от извинения!
Ако сгрешите или изпуснете нервите си, не се страхувайте да се извините. Покажете на детето си, че между близки хора не бива да остават недоизказани неща. Така и то ще придобие навика да признава вината си и да се поправя.
Давайте „живи” примери!
Разхождате се по у02-13tvлицата заедно и виждате майка, която крещи на детето си, двойка, която се разправя, човек да вика по телефона си на подчинен. Попитайте детето харесва ли му това, което вижда. Едва ли. Посочете му, че и то изглежда така отстрани, когато се кара с вас или със съучениците си.
Внимавайте с телевизора!
В съвременната педагогическа наука и психология има две мнения относно влиянието на телевизията върху детето. Едното е, че тя поражда агресия, напрежение и отрицателни чувства, които се изливат навън в обкражаващата среда или се натрупват дълго и в един момент избухват спрямо околните. Другото мнение е, че гледането на телевизия и по-специално на филми с насилие и агресия карат детето, наблюдавайки ги, да преживее агресията, да я катализира и, като след своеобразен катарзис, да се пречисти от подобни чувства, за да не я изразява в средата си. Т.е. всеки човек натрупва в себе си агресия, телевизорът просто ни помага да я преживеем „наушким” и така тя изчезва, без да бъде проявена реално. Към кое мнение ще се присъедините зависи само от вас. Ясно е обаче, че твърде много гледане на телевизия не може да е полезно, затова внимавайте дали детето ви не прекалява с това занимание.

Източник http://purvite7.bg