• Call : тел. 0885 90 94 94; тел. 0886 40 53 53
13фев
2015
0

Привързано родителство – изкуството да отгледаме щастливи деца

Какво е Привързано родителство?

В нашата култура се наблюдава възраждане на една практика от миналото, наречена Привързано родителство. Широко практикувано, главно извън западната цивилизация, привързаният начин за отглеждане на деца е ествественият начин, при който родителят носи бебето в слинг до себе си през значителна част от деня, храни го, когато то поиска и го утешава и подкрепя, когато е разстроено. Този начин за отглеждане на деца дава на родителя свободата да продължи своя ежедневен ритъм на живот като същевременно се грижи за бебето си и откликва на неговите нужди за храна, топлота и сигурност.

Специалистите по изследване на детското развитие определят носенето на бебето като най-важен фактор за доброто физическо, интелектуално и социално развитие на детето. Д-р Уилиам Сиърс отделя цял раздел на носенето на бебето в книгата си „Книга за бебето” („The Baby Book“), където той казва:

„Ако попаднете на безлюден остров без книги за отглеждане на бебето и без лекарски напътствия, ще отгледате бебето си инстинктивно – кърмене, носене на ръце и съвместно спане през деня и през нощта.”

Социалните фактори са накарали родителите да повярват, че ако носят продължително бебето си, ще го разглезят. Съвременните изследвания показват точно обратното. Усещането, че е близо до мама на сигурно място кара бебето да се чувства спокойно и защитено и да израсте доволно и с добра самооценка.

Със съвременния начин на живот, с изобретяването на телефона и бързите методи на придвижване традиционното семейство се разцепи и всички роднини, които в миналото са споделяли един покрив често в днешно време се оказват на големи разстояния и семейството вече се състои само от родители и техните деца. Така задачата за отглеждане на децата често пада само върху един член на семейството – обикновено майката. В забързаното ни ежедневие естествено гледаме колкото може по-рано децата да се научат да заспиват сами, да се хранят сами и т.н. … и така започва отричането на детството като период на дълбока привързаност.

Известният бихейвиорист John Watson повежда движението за откъснато родителство. На майките се казва, че ако носят бебетата си на ръце, ще ги разглезят и вместо това трябва да ги оставят да си поплачат и така ще станат самостоятелни и твърди – качества, нужни за оцеляване в света на безмилостна конкуренция. Следният откъс от неговата книга, написана през 1928г. „Естествена грижа за новороденото” („The Psychological Care of the Newborn“) показва суровите му възгледи, по които са отгледани нашите родители, а дори и част от нас:

„Никога не ги целувайте, не ги оставяйте да седнат в скута ви. Ако трябва целунете ги само веднъж по челото за лека нощ.”

С един удар тези „експерти” отхвърлят майчината прегръдка, която е служила за естествена среда на бебетата в продължение на хилядолетия. Лишени от нужната им топлина, кърмене и люлеене, бебетата трябвало да прекарват дълги периоди от време гладни и разстроени, а родителите престанали да бъдат източник на любяща утеха и се превърнали в източник на отчуждение и гняв.

Предимства на Привързаното родителство

Всеки, който някога е бил в Индонезия, Южна Африка или Африка, където традиционния привързан начин на отглеждане на децата все още се практикува, не може да не е обърнал внимание на нещо много необичайно. Там бебетата почти никога не плачат и винаги са привързани  към тялото на зает в работата си родител. На 3–4 годишна възраст децата вече играят активна роля в изпълняването на домашните задължения и в носенето на по-малките бебета – отговорности, които едва ли бихме поверили на нашите деца.

Привързаното родителство наистина дава добри резултати, защото откликва на естествените нужди и
индивидуалните особености на всяко дете. Всички бебета се раждат с определени нужди, свързани с оцеляването, както и с умението да дават сигнали по отношение на това каква нужда имат. Ако родителите още от началото следят и откликват на тези сигнали, те се научават да ги разчитат правилно и да откликват на тях по най-добрия начин. Правилната реакция от страна на родителя помага на детето да се чувства добре. То започва да се стреми и се научава да изразява нуждите си все по-ясно, а родителя се научава да откликва на тези нужди все по-добре. Бебето, даващо специфичен израз на своите нужди и откликващия родител са най-доброто един за друг. От друга страна, откъснатото родителство, с всички негови правила и ограничения носи само отчуждение и гняв. Бебето, което не получава ответна реакция на своите сигнали плаче все повече и по-силно. Родителят от своя страна се изнервя. Бебето и родителят свикват, че не могат да се доверяват един на друг и с времето губят връзката по между си.

Множество са предимствата за бебето, когато то е носено и гушкано често. От намаляване на нивата на хормоните на стреса в организма, подобряване на двигателното развитие, баланс, координация, свеждане до минимум на плача и коликите, повишаване на имунната защита на организма, по-здрав сън, по-добро храносмилане и по-бързо интелектуално развитие – това са само част от предимствата за бебето, а има и множество предимства за майката.

Единствените нужди на новороденото са да бъде нахранено, да му е топло и да се чувства сигурно и защитено. Единственото, което майката трябва да направи, за да откликне на тези нужди е да носи бебето до сърцето си, да го топли с тялото си, да го храни с млякото си и да бъде винаги до него. Не е нужно да прави нищо специално. Може да продължи да води своя живот, да излиза, да се разхожда, да пазарува, да върши  своите задължения, да се среща с приятели и да ходи на излети, събирания и екскурзии.

За по-голямото бебе е важно да може да гледа света от високо, да участва в живота на възрастните, да гледа какво правят мама и татко, какво правят по-големите деца, да може да изследва света, защото всяко нещо за него е ново и интересно. Нормално и напълно естествено е детето да отказва да остане само в кошарата, да хвърля ядосано гумените играчки и да протяга ръчички към мама, за да го вдигне и вземе със себе си. Нуждите на детето надхвърлят ограниченото пространство на детската кошара и купа шарени играчки. Като всеки човек детето има нужда от социални контакти, има нужда да се чувства част от общността, в която живее. То иска да участва пълноценно в живота на семейството, да изучава и подражава на дейностите, които извършват по-големите. Гушнато в слинга, бебето е навсякъде с мама, чувства се спокойно, интересно му е и наблюдава всичко, което прави тя, научава се да общува. Майката, решила да отгледа детето си привързано се радва на спокойно бебе, което постепенно израства в самостоятелно и дружелюбно дете.

За децата ни е важно още от раждането си да усещат, че нуждите им винаги са чути и взети под внимание. Така те научават, че светът е едно хубаво и дружелюбно място, където човек е заобиколен от близки, които винаги са до него в нужда. Децата, които като малки са носени, хранени, всеки път когато поискат и прегръщани, винаги когато плачат се научават да вярват в себе си и в другите, общителни и дружелюбни са, гледат оптимистично на живота и вярват в успеха и се стремят към него.

Хората като вид се раждаме непригодни за самостоятелен живот. Новородените ни зависят изключително от родителите си, за да оцелеят в продължение на много месеци. За да подсигурим най-добрата и богата среда за развитие на новороденото си бебе е достатъчно просто да го носим със себе си, където ходим през деня. Като родители ние сме единствените експерти, на които трябва да се вярва по отношение на това кое е най-доброто за нашето дете. Единственото, което трябва да направим е да се вслушаме в сърцето си.

Няма по-прекрасно място, за което всяко бебе да копнее от любящата прегръдка на своите родители.

Източник : babysling-bg.com