• Call : тел. 0889 5 29 29 2 тел.0885 2 92 92
22юли
2016
0
когато детето се тръжка

Трудности в поведението на бъдещия ученик

Специалистите определят нервните изблици и избухванията при децата в предучилищна възраст като лятна буря. Те, също като нея, идват внезапно и понякога са толкова жестоки, че ни хвърлят в истинска паника, но затова пък често си тръгват точно толкова бързо, както са дошли.

В едни момент, в който всички са около семейната трапеза и всичко изглежда наред, а в следващият малкото дете е на пода, пищи, тръшка се и изглежда в тотален нервен срив – това състояние може да бъде предизвикано на практика от всичко, дори от най-незначителния на пръв поглед детайл.

За радост на родителите, тези избухвания намаляват право пропорционално на нарастването на възрастта, но понякога те отново могат да се обострят в първите училищни години.

Нормално е родителите да се притесняват от тези изблици на нервност и невъздържаност и да ги приемат като белег на труден характер у детето, но по същността си, те са в реда на нещата и са естествен спътник на израстването. Дори когато положението изглежда почти невъзможно, родителите не трябва да възприемат това поведение като задължителен белег за манипулативно поведение. По-вероятно е детето да реагира по този начин в отговор на някаква своя вътрешна неудовлетвореност или притеснение, привнесено отвън.

Най-честата причина за избухливостта при децата в предучилищна възраст са прекалено силните емоции, с които те трудно се справят. По същия начин въздействат преумората – физическа и психическа, неприемането от връстниците в детската градина или в училище, липсата на добра комуникация с най-близките у дома, страхът.

Децата в тази възраст не бива да бъдат контролирани и дисциплинирани чрез заплахи и насаждането на представи, които са в разрез с реалността, както и чрез страх. Например, ако кажем на детето, че под леглото му има чудовище, което ще излезе, ако то не заспи да 5 минути, е възможно да предизвикаме истерични пристъпи веднага или в друг, отдалечен във времето момент, когато дори ще сме забравили за изречените думи.

Подобно отношение лесно може да постави под риск емоционалното равновесие на малкото дете. Тези състояния не са любима гледка на никой възрастен, особено на родителите. Особено т.н. „тръшкане“ е придружено от ритане, скубане, крясъци, удряне на главата в стената или пода, хвърляне на предмети и дори нарушения на дишането до почервеняване на лицето. В подобни ситуации родителите е най-важно да запазят самообладание и да знаят, че инстинктът за самосъхранение работи по всяко време и няма начин да не се включи.

Съвсем в реда на нещата е да ви се прииска да излезете от помещението, където се случва неприятната ситуация, но по-добре не го правете, защото е вероятно детето да се почувства изоставено, а емоционалната буря е плашеща и за него. Важно е детето да знае, че въпреки поведението му, вие сте наблизо.

Не се опитвайте в такива моменти да го успокоявате или да му говорите. То най-вероятно ще е настроено отрицателно към всеки опит за вмешателство и дори няма да ви чуе, защото то самото ще крещи и заплашва. Най-вероятно колкото повече се опитваме да му говорим, толкова повече то да се дразни и да продължи по-дълго време. Една добра идея от родители с вече пораснали деца е, да застанем в близост до детето и търпеливо да изчакаме да му мине.

След като детето спре да се мята и тръшка, е добре да го прегърнем, за да му помогнем да се успокои по-бързо.

Без значение колко време продължава гневното избухване, не бива да се поддаваме на необосновани искания и желания на детето. Възрастните трябва да следват правилото, че преговори с крясъци не се водят. Такова поведение е доста изкушаващо за децата, когато се намират в оживени обществени места, защото родителите обикновено са готови на всичко, за да потушат по най-бързия начин кризата. Но това не бива да се случва! В противен случай това поведение ще създаде предпоставки да бъдещи поведенчески проблеми.

Ако се случи нервният изблик да ескалира до такава степен, че да застрашава здравето на детето е необходимо да го вземем на ръце и да го отнесем на безопасно място, където то не може да се нарани или да нарани някой друг. Важно е да кажем на детето защо правим това. Например: „Тук сме, защото удари сестричката си и можеш да я нараниш. Ще стоим тук, докато се успокоиш.“

Когато бурята утихне или на следващия ден е добре да поговорим с детето за случилото се. Това трябва да стане на прост, разбираем за детето език, да му кажем, че неговото поведение ни  огорчава и натъжава, да споделим разочарованието си и да го предразположим да изрази своите собствени мисли и чувства.

Когато детето осъзнае, че може да облече в думи онова, което изпитва, то има шанс да започне да го прави в бъдеще, вместо да изпада в истерия. Тези разговори е добре да завършват с прегръдка.

Децата трябва да са отпочинали и добре нахранени, за да са спокойни. Сънят е от първостепенно значение да отглеждането на уравновесени деца. Когато детето не се храни пълноценно, то вероятно ще е раздразнително. Затова сънят и храната са много важни в годините, когато децата растат интензивно.

Ултимативният тон не е добър помощник на родителите. Когато искаме детото ни да направи нещо или да ни чуе, е по-добре вместо да му заповядваме, да му предложим да избере от две възможности. Изборът, на който даваме право на децата си ги прави по-уверени, затова винаги когато е можем да им предоставим тази възможост е добре да го правим.

Никой не обича другите непрекъснато да му казват какво да прави. Усщането за контрол трябва да е в полето на детето. Например: „Изяж си мусаката!“, по-добре да кажем „Искаш ли мусака или само салата?“

Децата трябва да се наблюдават непрекъснато, за да се прихващат навреме и най-дребните признаци на напрежение и да бъдат навреме неутрализирани.

Често родителите могат да се окажат първоизточник на детската избухливост и нервност. Било заради проблеми в семейството, които не са останали скрити от детето, заради прекалена ангажираност, скандали с партньора ви. Децата ни наблюдават непрекъснато и дори когато си мислим, че те не забелязват какво правим и как се държим, те са наясно и всички наши проблеми рефлектират с огромна сила върху тях. Именно в подобни ситуации децата могат да изпаднат в раздразнителни кризи и емоционална лабилност.

Ако забележим, че детето трудно излиза от тези кризи, които се повтарят често и продължават все по-дълго е необходимо да се обърнем към личния педиатър, които да ни препоръча специалист за консултация и ако се налага лечение. Той ще даде най-добрите съвети и препоръки как да се справим с проблема.

превод и адаптация от www.babycenter.com